Кой от нас не е разлиствал онези големи атласи и енциклопедии по история и география в която южноамериканските инки и техните величествени строежи пишат една голяма значима част от древната история на света.
При все че най-ранните свидетелства за населението и живота в Андите са още от 10 500г. преди Христа, най-популярната забележителност в Перу, Изгубеният град на Инките – Мачу Пикчу е издигнат през 15 век от новата ера. Комплексът от дворци с прилежащи към тях храмове и домове първоначално е създаден като свещен град в планините на великия владетел на инките Пачакути, около столетие, преди век преди испанците да нахлуят в територията на империята или докъм 1440 г., и е функционирал до 1532 г. През 1532 г. всичките му жители тайнствено изчезват.
Мачу Пикчу не е мащабен проект, но в него има множество сгради – освен храмовете и дворците, в него са разположени домове, складове и други помещения, изградени от добре обработен камък и плътно прилепнали една в друга плочи, без нужда от допълнителна сплав. Населението на града е наброявало не повече от 750 – 1000 души, с религия почитаща Слънцето Инти. Прехраната се осигурявала с посеви, разположени на скални тераси, задържащи пръст. Общия брой на сградите в Мачу Пикчу е 140 а видът, разположението и размера им кара някои учени да смятат, че населението в града е било подбрано – издигнати семейства, свещеници и близки на управляващия император.
Но кой е живял в този град и защо жителите му са изчезнали?
Предположението, което идва най-бързо до ума е, че жителите му са били отведени в плен. Мачу Пикчу обаче, така и не бива открит от Испанските конкистадори и няма запазени източници за нашествие, от тези толкова подробни в описанията на пътешествията и действията си по новите земи европейци. За сравнение – градове, подобни на Мачу Пикчу са описани от тях в детайли.
За местното население към началото на миналия век, проф. Хирам Бингам, който изучава градът на инките през 1911 казва, че те често обикаляли околността в търсене на съкровища, а някои от тях дори живеели там. Сред тях няма разпространени легенди или предания, с които хората обикновено съхраняват под формата на митове и приказки случки от историята.
Невъзможно е да се прецени кога точно всички обитатели на забравения град са го напуснали – повечето историци смятат, че това се е случило преди нашествието на испанските войници.
На територията на града, археолозите са открили около 200 скелета, със съотношение мъже: жени – почти еднакво. Доста по-големия обем на обитавани домове и постройки предполага, че 3/4 от населението по някакъв начин е напуснало града. За укрепление с подобна значимост и размери е невъзможно да допуснем, че ще бъде изоставено и занемарено току- така. В подобни на Мачу Пикчу исторически паметници са открити скелети и гробници, свидетелстващи, че населението на град от този вид се е възпроизвеждало и е било населявано от поне няколко поколения. Възниква въпросът – къде са погребани тогава жителите на града? В околностите също няма открити гробници и мемориали, които да потвърдят тезата, че жителите са били изнасяни и погребвани в близост до него. Това кара някои историци да твърдят, че жителите му просто „са изчезнали”.
Вече изключихме възможността от масово клане. Постройките също така не носят никакви следи от насилствена разруха в следствие от нападение над града. При липса на белези за нападение, бихме могли да допуснем, че населението е било доброволно отведено в плен. Все пак тази възможност се допуска, ако обстоятелствата са били такива, че то да се предаде без опит да се защити, което е малко вероятно, ако съдим по стратегическото разположение на града, умишлено построен така, че да има ресурси да се защитава.
Друго предположение разглежда възможността жителите да са станали жертва в резултат от междуособици и битка между самите инки. Войни между отделните племена не са рядкост по това време и инките, подобно повечето индианци в южна и северна Америка проявяват жестокост, участвайки в битките. Откритите скелети обаче, не носят никакви следи от насилие, както и заболявания, какъвто би бил случая, ако жителите му са станали жертва на епидемия. В подобни случаи населението действа на принципа на карантината – здравите напускат града, след което се завръщат да погребат своите мъртви. Скелетите отново не потвърждават теорията с масови гробове нито едновременна смърт, тъй като са били погребвани по различно време.
Всичко това навежда учените на мисълта, че градът просто е бил напуснат, без да става ясно къде са отишли хората, без насилие и като че без причина. Възможно е, допускат някои от тях, той никога да не е функционирал според пълния си капацитет. Много от сградите са недовършени и мината в центъра е неприемлива естетически от архитектурна гледна точка. Може би, за да се предпазят и съхранят светилищата си, жителите му са го напуснали по времето на първите испански нашествия. Стръмните планини и буйната растителност превърнали града в „изгубен град, град сред облаците”. Може причината да бъде напуснат да е религиозна и за запознатите с култа към слънцето, града да се е превърнал в прокълнат.
Всички тези теории са само предположения, тъй като за съжаление нито инките, нито по-късните обитатели на района Мачу Пикчу са оставили някакви легенди и обяснения на Изгубения Град. Днес никой не знае какво точно се е случвало там и защо градът е бил изоставен. Историята на обитателите на Мачу Пикчу остава една от световните мистерии.
